<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	xmlns:georss="http://www.georss.org/georss" xmlns:geo="http://www.w3.org/2003/01/geo/wgs84_pos#" xmlns:media="http://search.yahoo.com/mrss/"
	>

<channel>
	<title>Asomabg's Blog</title>
	<atom:link href="http://asomabg.wordpress.com/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>http://asomabg.wordpress.com</link>
	<description>Just another WordPress.com weblog</description>
	<lastBuildDate>Wed, 09 Jun 2010 15:54:04 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg</language>
	<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
	<generator>http://wordpress.com/</generator>
<cloud domain='asomabg.wordpress.com' port='80' path='/?rsscloud=notify' registerProcedure='' protocol='http-post' />
<image>
		<url>http://s2.wp.com/i/buttonw-com.png</url>
		<title>Asomabg's Blog</title>
		<link>http://asomabg.wordpress.com</link>
	</image>
	<atom:link rel="search" type="application/opensearchdescription+xml" href="http://asomabg.wordpress.com/osd.xml" title="Asomabg&#039;s Blog" />
	<atom:link rel='hub' href='http://asomabg.wordpress.com/?pushpress=hub'/>
		<item>
		<title>Приложение и развитие на интернет технологиите</title>
		<link>http://asomabg.wordpress.com/2009/01/29/%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%87%d0%b5%d1%81%d0%ba%d0%be-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b2%d0%b8%d1%82%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b8%d0%bd%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b5%d1%82-%d1%82%d0%b5%d1%85/</link>
		<comments>http://asomabg.wordpress.com/2009/01/29/%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%87%d0%b5%d1%81%d0%ba%d0%be-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b2%d0%b8%d1%82%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b8%d0%bd%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b5%d1%82-%d1%82%d0%b5%d1%85/#comments</comments>
		<pubDate>Thu, 29 Jan 2009 14:08:02 +0000</pubDate>
		<dc:creator>asomabg</dc:creator>
				<category><![CDATA[Opa]]></category>
		<category><![CDATA[Uncategorized]]></category>
		<category><![CDATA[opa.opa]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://asomabg.wordpress.com/?p=43</guid>
		<description><![CDATA[Интернет мрежата се превръща в основен информационен източник за милиони по света. Същественото преимущество в този случай е, че информационния процес е динамичен и двустранен, при който придобитата от една страна информация се връща в последствие в мрежата допълнена и обогатена с нови елементи.  Възникващите от това процеси в съвременното информационното общество със сигурност ще бъдат изследвани от социолози и психолози, но още сега може да се твърди, че Интернет се превръща в медия с най-широко влияние.<img alt="" border="0" src="http://stats.wordpress.com/b.gif?host=asomabg.wordpress.com&amp;blog=6362232&amp;post=43&amp;subd=asomabg&amp;ref=&amp;feed=1" width="1" height="1" />]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p style="text-align:justify;"><a rel="attachment wp-att-48" href="http://asomabg.wordpress.com/2009/01/29/%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%87%d0%b5%d1%81%d0%ba%d0%be-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b2%d0%b8%d1%82%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b8%d0%bd%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b5%d1%82-%d1%82%d0%b5%d1%85/sci-fi-planets-10795/"><img class="aligncenter size-full wp-image-48" title="sci-fi-planets-10795" src="http://asomabg.files.wordpress.com/2009/01/sci-fi-planets-10795.jpg?w=497&#038;h=397" alt="sci-fi-planets-10795" width="497" height="397" /></a></p>
<p class="MsoNormal" style="background:white none repeat scroll 0 0;text-align:justify;text-indent:20mm;line-height:21pt;">
<p style="text-align:justify;">Изключителната популярност на Интернет се дължи на предоставените за ползване услуги. Свободната размяна на съобщения под формата на електронна поща между отделни лица и организации вече се третира като нещо нормално. Това спестява време и пари за разлика от класическата кореспонденция. Достъп до най-горещите новини на деня, възможност за търсене и намиране на техническа, научна, юридическа, икономическа, спортна и всякаква друга информация са предимства, които не са постигани до сега с други средства. Основоположниците на тази нова информационна технология съвсем естествено са били и са в момента университетските центрове. Значителна част от тяхната изследователска работа намира непосредствено приложение. Съвременният бизнес, който както винаги търси нови територии, намира в този информационен свят нови не изпробвани възможности, независимо от географското разположение. Маркетинг и реклама, бизнес контакти, възможност за непосредствено договаряне и разплащане са само видимата част на този технологичен айсберг. Интернет мрежата се превръща в основен информационен източник за милиони по света. Същественото преимущество в този случай е, че информационния процес е динамичен и двустранен, при който придобитата от една страна информация се връща в последствие в мрежата допълнена и обогатена с нови елементи.  Възникващите от това процеси в съвременното информационното общество със сигурност ще бъдат изследвани от социолози и психолози, но още сега може да се твърди, че Интернет се превръща в медия с най-широко влияние.</p>
<p style="text-align:justify;">Интернет, или както казват, Мрежата си е цяло чудо. Някои казват, че това е все едно да имаш на разположение 150 милиона консултанта, и то практически безплатно.</p>
<p style="text-align:justify;">Можем да потърсим &#8211; и обикновено да намерим &#8211; отговор на всеки въпрос, който може да ни хрумне; да изпращаме в миг съобщения и документи по целия свят, да пазаруваме от друг континент, да послушаме музика, и други.</p>
<h4 style="text-align:justify;"><strong><span style="text-decoration:underline;">Характеристика на Интернет технологиите</span></strong></h4>
<p style="text-align:justify;"><strong><em> </em></strong></p>
<p style="text-align:justify;"><strong><em>1. </em></strong><strong><em>Кратка история на интернет.</em></strong></p>
<p style="text-align:justify;"><strong><em><a href="http://asomabg.files.wordpress.com/2009/01/landscape-photo1.jpg"><img class="alignleft size-medium wp-image-111" title="landscape-photo" src="http://asomabg.files.wordpress.com/2009/01/landscape-photo1.jpg?w=300&#038;h=300" alt="" width="300" height="300" /></a><br />
</em></strong></p>
<p style="text-align:justify;">През 60- те години, в разгара на студента война, страхът от съветско нападение определя всички военни проекти. В началото си интернет е възприета като мрежа от американската армия за начин за осигуряване на действаща комуникационна връзка в случай на вражеско нападение. В основата на мрежата е стояла идеята да не бъде загубена информация при повреда на централно комуникативно съуражение.</p>
<p style="text-align:justify;">Тъй като първата мрежа е разработена от Агенцията за прогресивни научни проекти( Advanced Research Project Agency) на американската армия, тя е наречена ARPAnet.  В края на краищата, поради растящия брой научни институти и университети, присъединили се към мрежата, ARPAnet остава да се занимава с научни изследвания, докато една друга втора мрежа &#8211; MILnet, се ориентира към военните комуникации. През 1980 год. нациoналната научна фондация (NSF) основава  NSFnet,  свързвайки половин дузина супер компютри при изключително висока скорост, която в момента продължава да се увеличава. Накрая, NSFnet пое Интернет (както се нарича сега) от ARPAnet и през 1991 год. US HPCA създаде основите на Националната научна и образователна мрежа (NREN). Целите на NREN са да осъществява и поддържа високи скорости, научни и образователни мрежи с огромен капацитет, а също така и да развива търговското присъствие в Интернет.</p>
<p style="text-align:justify;">Този момент е изключително важен за World Wide Web, която бързо бе възприета като среда за търговска дейност на само в Северна Америка, а и по целия свят. През ранните години на Интернет търговската дейност е строго ограничена от променливата политика за употреба (AUP) на NSF, която забранява всякаква бизнес дейност.Все пак AUP се е променил, но важно е, че Интернет възприема различни форми и политика. Въпреки че в действителност не е установена навсякъде, търговската активност по мрежата е широко разпространена.</p>
<p style="text-align:justify;">Интернет се е променила толкова много, че първата половина на 1994 броят на домейн имената за търговски организации (com домейн) настигна този на образователните организации (edu домейн). В   днешно време Интернет се използва за разпространяване на информаия от най &#8211; различен вид: новини /в цялата им разновидност/, интерактивни забавления на живо, обучение от разстояние и много други. Лесен начин за общуване между потребителите, графично представяне на информация, търсене и поръчване на потребителски стоки и др.</p>
<p style="text-align:justify;"><strong><em>2. Основни познания за Интернет </em></strong></p>
<p style="text-align:justify;">За да вникне напълно в World Wide Web е важно да се разберат някои съществени неща. В действителност колкото сме по-информирани за Интернет, толкова по -добре познаваме Web, въпреки че една от основните функции е да скрие от потребителите трудностите и неудобствата по отношение на инструментите в Интернет. Web е най- важния слой от функционалност и достъпност, необходим за работа с мрежата. Но без нея и многобройните концепции, Web просто би била невъзможна. Едното не може да съществува без другото.</p>
<p style="text-align:justify;">Ето някои от най &#8211; важните условия и понятия свързани с мрежата :</p>
<p style="text-align:justify;"><strong><em> </em></strong></p>
<p style="text-align:justify;"><strong><em>2.1.  Домейн имена</em></strong></p>
<p style="text-align:justify;">Всеки компютър в Интернет има Интернет Протокол Адрес (Internet protocol &#8211; IP), с който е асоцииран, IP адресите се състоят от четири части и обикновено изглеждат така : 198.43.7.85. (това са четири имена разделени с точка).</p>
<p style="text-align:justify;">Едно от основните неща от които трябва да има познания един потребител в Интернет е системата от домейн имена ( Domein Name Systems &#8211; DNS). Потребителският идентификатор, който изглежда малко непонятно, съдържа домейн името на компютъра, в който е регистрацията (account). Например домейн адресът на Американския президент е <a href="mailto:President@whitehouse.gov">President@whitehouse.gov</a>, който съдържа домейн името whitehouse.gov и потребителско има  President. Самият домейн е gov, което показва че това е правителствена организация, докато субдомейна whitehoise определя към коя част от правителствената организация е свързан този адрес.</p>
<p style="text-align:justify;">Домейн имената оказват влияние при използването на World Wide Web по няколко начина. Възможно е да се сблъскаме с нещо от рода на &#8222;грешка при търсене DNS&#8220;. По същество това означава домейн сървър не може да преведе въведеното име във валиден IP- адрес. Практически погледнато заявения файл не е достъпен, т. к. Домейн като част от URL е неразпознаваемо или самия домейн вече не съществува. Домейн системата от имена бе една от най- важните индивидуални разработки на Интернет и като резултат домейн сървърът е нещо, без което рядко може да се мине.</p>
<p style="text-align:justify;">Освен това името на домейна фактически е част от пълното име на файл. Всеки път когато се търси определен URL адрес се задава домейн имена плюс файлови имена. URL (универсален локатор на ресурси) съдържа специфични указания за нашия Web браузер, за да можем да открием и доставим избрания от нас файл. Щракването с мишката върху хипер връзка върху Web  документ автоматично задейства процес на извличане (и всъщност скрива URL адреса на документа от нас), а освен това Web браузърите позволяват да въвеждаме Web адресите ръчно.</p>
<p style="text-align:justify;">Чрез разучаване на домейн имената можем да придобием добра представа къде се намираме в мрежата, при повечето браузъри, когато задържаме курсора на хипер връзка, на лентата за състоянието в долния край на екрана се показва нейния URL . Това често си заслужава, т. к. ще ни даде представа дали да я активираме. Например може да знаем, че даден сайт е изключително натоварен през 14:00. Тогава защо да усложняваме нещата, свързвайки се с него. Разглеждаме URL и пробваме нещо друго. Информацията за дадена връзка може веднага да ни подскаже дали тя се намира в образователен, търговски, правителствен или някои друг сайт. А това често се отразява в нашата стратегия за разглеждане.</p>
<p style="text-align:justify;"><strong><em>2.2 UNIX файлови имена</em></strong></p>
<p style="text-align:justify;">Ако искаме да разберем напълно Интернет трябва да развием познанията си за UNIX. Поради много причини, сред които и голямата гъвкавост, отличните мрежови способности и многопотребителските възможности, UNIX се е превърнала в операционна система на Интернет- фактически всички останали операционни системи трябва да бъдат пригодени за работа с UNIX, когато се включват в мрежата. Поне до момента няма такова приложение за мрежата, което може да пренебрегне UNIX, въпреки че доставчиците на  търговски услуги в Интернет, American Online например, работят усилено върху такива условия.</p>
<p style="text-align:justify;">За да може да се изгради сайт в World Wide Web, от особено важно значение са добрите познания за UNIX. Но ако просто използваме мрежата е достатъчно да знаем малка част от това. Все по &#8211; голям брой Web потребители осъществяват преглеждането чрез Macintosh или Microsoft Windows системи и на тях им е достатъчно и много ограничено опознаване на UNIX. Като изключим една подробност, те могат и без него.</p>
<p style="text-align:justify;">Тази подробност са файловите имена. Обиколката из мрежата е напълно възможна без дори да се въвежда UNIX файлово име, но само ако правим преглежданото чрез щракване на мишката върху хипер текстови връзки. Обаче в даден момент ще ни се наложи да прехвърлим  e-mail съобщение или друг документ съдържащ URL адрес, който почти винаги представлява или поне съдържа UNIX &#8211; подобно файлово име и затова (Фактически URL не е UNIX файлово име. Това е стандартен формат. Но тенденцията е URL да изглежда като  UNIX файлово име и затова запознаването с файловата структура ще ни помогне при откриването на конкретни документи.) Във всички основни браузъри можем да зададем този адрес за да достигнем до съответната страница. Но ако не сме абсолютно точни ще бъде невъзможно да достигнем до там. Това се дължи на сложната файлова структура на UNIX. За разлика от DOS имената, UNIX файловите имена всъщност нямат ограничение на дължината. Разбира се съществуват ограничения (в противен случай никой няма да разбере нищо), но тук няма нищо подобно на 8.3- символно ограничение при файловата структура на DOS. Това е първото нещо, което трябва да се има в предвид.</p>
<p style="text-align:justify;">Второ, UNIX файловите имена правят разлика между главни и малки букви. Откриват се множество UNIX файлови имена, които съчетават малки и главни букви, цифри и други символи, и те трябва да се въвеждат точно.</p>
<p style="text-align:justify;">И на края URL адресите, които се срещат, съдържат пълната структура на директориите за дадения файл. UNIX директориите напомнят тези при DOS, като единствената разлика е, че те са разделени с наклонена черта (/), а не с обратна наклонена (\).</p>
<p style="text-align:justify;"><strong><em>2.3  FTP &#8211; протокол за трансвер на файлове</em></strong></p>
<p style="text-align:justify;">FTP е едновременно и протокол, и програма. Като протокол той съществува почти толкова дълго, колкото и самия UNIX, и неговите функции са да осигури общ стандарт за прехвърляне на файлове от един компютър на друг през мрежа. Като програма FTP реализира такъв трансфер. Той ни дава възможност да влезем във файлови директории на отдалечени машини, да извличаме файлове в директориите.</p>
<p style="text-align:justify;">Пълното изпълнение на FTP предлага набор от файлове и услуги, като създаване на директории, преименуване и изтриване на файлове.</p>
<p style="text-align:justify;">World Wide Web широко използва услугите на FTP. Първо, някои сайтове нямат на разположение HTTP софтуер, така че за да направят информацията си достъпна из мрежата, те поставят своите HTML  документи на FTP сървъри. Второ, Weб клиенти като  Linux, Cello и Mosaic, осъществяват FTP връзки и извършват само на файлове чрез FTP, но не и зареждане. В случай че сайтовете съдържат графика, звук, видео файлове, много от тях са достъпни само през FTP &#8211; направо чрез анонимен FTP или  Gopher FTP. FTP достъпът е толкова разпространен, че е трудно да се прекара и няколко минути без да се срещне FTP прехвърляне.</p>
<p style="text-align:justify;"><strong><em>2.4  Gopher</em></strong></p>
<p style="text-align:justify;">Gopher най- широко известния интерфейс за Интернет. Разработен от университета в Минесота, Gopher всъщност много прилича на World Wide Web, защото придава един по привлекателен вид на такива трудни инструменти, като FTP, Telnet, Archie, WAIS i Veronica. Главната разлика е в това, че Gopher е хипер текстова среда. Най -разпространените Gopher клиентски програми представят информацията като номериран списък с различни индикатори за типове файлове (звук, текст, диалози), вместо като документи свързани с хипер връзки. Gopher софтуерът за графични среди, като Macintosh и Microsoft Windows, като номерата са заместени с икони, даващи информация за типа на файла или директорията.</p>
<p style="text-align:justify;"><strong><em>2.5  Електронна поща</em></strong></p>
<p style="text-align:justify;">Това е Интернет  услугата, без която не може. Това е личният достъп до мрежата на всеки потребител в Интернет . В днешно време съвсем сериозно може да се твърди, че наличието на достъп до електронната поща е услуга конкурентна на телефонните услуги. В голяма част от случаите, най-вече в университетските среди поради финансови съображения, електронната поща е предпочитана пред телефона за обмен на информация на големи разстояния.</p>
<p style="text-align:justify;">Новите потребители в Интернет , като правило имат едно единствено изискване &#8211; собствен електронен адрес и достъп до пощенска кутия. Сред множеството от предоставяните в мрежата услуги електронната поща е най-достъпна за възприемане и обяснение. Едва в последствие, с натрупването на опит и повече информация потребителите си дават сметка за възможностите и преимуществата на другите услуги. Едно електронно съобщение се доставя за не повече от час до която и да е точка по света, а в рамките на една държава за десетина секунди.</p>
<p style="text-align:justify;">Електронната поща позволява обменът на различна по вид и тип информация между потребители, имащи достъп до Интернет. Благодарение на програмни продукти, специално създадени за целта <em>(<strong>U</strong>ser <strong>A</strong>gent),</em> даден потребител може да изпраща, получава, архивира и класира или препраща документи от всякакъв тип до определен адрес в Интернет . За целта е създаден подходящ протокол и механизъм за маршрутизация на съобщенията от подателя до пощенската кутия на получателя.</p>
<p style="text-align:justify;">Големият успех и популярност на електронната поща се дължи преди всичко на особените качества, които обединява. Скоростта на обмен на съобщения е конкурентна на телефонните и факс услуги като заедно с това обемът предадена информация за единица време е значително по-голям при по-висока надеждност. За разлика от телефонната връзка при електронната поща не се налага кореспондентът да бъде в непосредствена връзка с подателя на съобщението. Това е сериозно предимство особено в случаите на обмен на информация между континенти, където часовите разлики са значителни и интерактивният контакт би създал неудобства. От друга страна всеки кореспондент получава реално едно съобщение в момента, в който отвори електронната си пощенска кутия. В икономически план себестойността на едно съобщение, изпратено по мрежата практически не изисква допълнителни такси извън вече вложените средства за осъществяване на Интернет  връзката. Едно съобщение може да бъде изпратено по електронната поща като циркулярно писмо с множество получатели. Изпращането е еднократно и е задача на софтуера да го разпредели по различните пощенски кутии. Обмена на съобщения по електронна поща има предимства и пред факс услугата. Полученият факс е на хартиен носител или във вид на графично изображение в компютър, докато съобщенията от електронната поща могат да бъдат записвани като текстови файлове, а в случаите на прикачени файлове се получават директно във формата на Word, Excell или друг текстообработващ източник, електронна таблица или графичен редактор. Това в последна сметка означава, че стават достъпни за допълнителна обработка от получателят им. Създадена като средство за обмен на информация между университетските среди електронната поща сега е обект на внимание и от чисто търговски организации, банки, фирми, производители, държавни структури. Все по-често на фирмени бланки и визитни картички можем да забележим освен телефон и факс и E-mail адрес.</p>
<p style="text-align:justify;">Защитата на кореспонденцията се осигурява на няколко нива. Първо, достъпът до всяка пощенска кутия е санкциониран чрез потребителското име на собственика й и парола за достъп известна само на него. Второ, самите съобщения могат да бъдат кодирани посредством ключ, известен само на двамата кореспонденти със средствата на специализиран софтуер.</p>
<p style="text-align:justify;"><strong><em> </em></strong></p>
<p style="text-align:justify;"><strong><em>2.6  Usenet</em></strong></p>
<p style="text-align:justify;">Usenet съществува от няколко години като мрежата за връзка между членовете на групите по интереси (newsgroups). Всъщност за някои Интернет потребители електронната поща и Usenet са единственото, което мрежата може да предложи. Usenet е в центъра на много истории за Интернет, т. к. хората в групите по интереси участват в неща, като онлайн романси, онлайн тревоги, подпомагане на нещастници или пък в &#8222;поквара на невинните&#8220;. Това е един изключително известен експеримент.</p>
<p style="text-align:justify;">Web браузърите предлагат непрекъснато усъвършенстващи се връзки към Usenet, включително графично представяне на теметичните връзки и възможност( започната в Netscape) за проследяването им и изпращане на нови съобщения. Тенденцията е браузърите да са напаълно съобразени с Usenet, така че да е възможно групите по интереси почти изцяло да развиват своята дейност чрез World Wide Web. Много Web страници се позоват на Usenet групите като източници на допълнителна информация, така че е важно да знаем за тяхното съществуване и приложение.</p>
<p style="text-align:justify;"><em>UseNet</em> е сред най-популярните услуги в Интернет. Услугата предлага механизъм за общуване чрез групи за дискусия, наречени групи за новини <em>&#8222;newsgroups&#8220;</em>, в които може да участва всеки потребител на Интернет. Първоначално <em>Usenet</em> е създаден за обмен на техническа информация, но понастоящем предлага дискусии в най-различни области &#8211; хоби, социални проблеми, музика, кино, медицина и др.</p>
<p style="text-align:justify;">За <em>UseNet</em> може да се мисли като за организирана електронна поща, с тази разлика, че няма конкретен потребител, на който да се изпраща пощата. Подготвените съобщения или статии се изпращат на дадена група за новини. За да се прочете информация от такава група се използува специален софтуер за четене <em>(News Reader)</em>. Изпращането и получаването на новини чрез <em>UseNet</em> се извършва от програмно осигуряване, което е включено в категорията на общодостъпния софтуер <em>(Public Domain)</em> и е достъпно за всички операционни системи. Различните варианти на софтуер за <em>News</em> се предлагат като <em>freeware, shareware</em> или комерсиални версии (виж &#8222;Интернет протоколи&#8220;).</p>
<p style="text-align:justify;">В <em>UseNet</em> няма централизирано управление на информацията. След създаването на дадена група, към нея може да бъде изпратена всякаква информация, която е дoстъпна за всички потребители на Интернет. (изключение прави случаят, в който групата е създадена като &#8222;ръководена&#8220; или &#8222;председателствана&#8220; <em>(moderated)</em> група.</p>
<p style="text-align:justify;">Не съществуват специални формални правила за използувания език или начин на поведение в <em>UseNet</em>. Съществуват общи принципи, приети от <em>UseNet</em> общността, но няма специални мерки, налагащи спазването им освен някои ограничения, поставени от други потребители на мрежата или от локалния системен администратор. Общо взето потребителите на <em>UseNet </em>следват съвкупност от общоприети принципи на поведение, наречени <em>&#8222;netiquette&#8220;</em>.</p>
<h4 style="text-align:justify;"><span style="text-decoration:underline;"><strong>Клиент &#8211; сървър системи и достъп до бази от данни</strong></span></h4>
<p><span style="text-decoration:underline;"><strong><a href="http://asomabg.files.wordpress.com/2009/01/internet.jpg"><img class="alignright size-medium wp-image-97" title="internet" src="http://asomabg.files.wordpress.com/2009/01/internet.jpg?w=300&#038;h=248" alt="" width="300" height="248" /></a><a href="http://asomabg.files.wordpress.com/2009/01/internet-nyt-nj2-servers1.jpg"><img class="alignleft size-medium wp-image-99" title="Internet NYT NJ2 servers" src="http://asomabg.files.wordpress.com/2009/01/internet-nyt-nj2-servers1.jpg?w=300&#038;h=240" alt="" width="300" height="240" /></a><br />
</strong></span></p>
<p style="text-align:justify;">Глобалната компютърна мрежа, претърпяваща в момента бурно развитие е може би най-важното движение на ХХ век, което за съвсем кратко време навлезе във всички сфери на човешката дейност и промени значително много от тях. Мрежата World Wide Web, изградена от обикновени, по-евтини сървъри и клиенти от цял свят, извърши революция в сферата на компютрите. Не беше далече времето, когато самата идея за общодостъпна глобална информационна мрежа бе немислима. Всъщност, дори корпорацията Microsoft не бе напълно убедена, че технологията Web ще се развие успешно. Първоначално, мрежата Microsoft Network (МSN) беше изградена с частна технология, патент на Microsoft, създадена по образец на подобни мрежи като CompuServe и Prodigy. Начинът на живот на съвременното общество е неразделно свързан с Web и дори всички патентовани преди това мрежи (включително МSN) отделиха милиони долари от бюджета си, за да се преобразуват в универсалния достъп, предлаган от Web.</p>
<p style="text-align:justify;">Успоредно с Интернет се развива и теорията и технологията за разработка на  бази от данни. Днес все повече се разработват и усъвършенстват голям брой СУБД (системи за управление на бази от данни). Повечето от тях са основани на технологията клиент &#8211; сървър и осъществяват ефективно съхранение и достъп до информация за съвсем кратко време при минимум разходи за поддръжка и обновление. Тези СУБД предлагат все по- широк кръг от инструменти  за бързо въвеждане и извеждане на информация за архивирането й, за възстановяването на бази от данни след евентуален срив в системата.</p>
<p style="text-align:justify;">Приложенията за бази данни бяха сред последните, които се появиха в Web, но в наши дни са най-бързо разрастващите се приложения в Web. Възможността за разпространяване и събиране на данни от клиенти, буквално от целия свят, работещи с различни компютри и оперативни системи, без за това да е необходимо друго средство за разпространението на софтуер (програмния продукт), освен вездесъщия браузър, е твърде привлекателна, за да й се устои за дълго.</p>
<h4 style="text-align:justify;"><strong> <em>Клиент</em></strong></h4>
<p style="text-align:justify;">В контекста на универсалния клиент-сървър, базиран на Web технология, управлението на клиента е основано на взаимодействието на три компонента <a href="ShowWindow%28%27../glossary.html#HTTPD%27%29">HTTP</a>, <a href="ShowWindow%28%27../glossary.html#HTML%27%29">HTML</a> и <a href="ShowWindow%28%27../glossary.html#CGI%27%29">CGI</a>. Езикът HTML е предназначен за представяне в подходящ вид на документи при клиента. Връзката между клиента и сървъра се осъществява с помощта на протокола HTTP. Поведението на клиента се следи от сървъра чрез скриптов език като CGI интерфейс. В тази проста схема, в последно време, намират място и допълнителни компоненти, които имат за цел да подобрят диалога между клиента и сървъра, да повишат сигурността при обмена на информация, и да въведат динамичен елемент в съдържанието на данните.</p>
<p style="text-align:justify;"><strong><em> Протокол HTTP </em></strong>- <strong>HTTP</strong> <em>(</em>Hyper Text Transfert Protocol<em>) </em>е протокол за обмен на документи между сървър и клиент, работещи под управление на Интернет протoколи (<a href="ShowWindow%28%27../glossary.html#TCPIP%27%29">TCP/IP</a>). В Интернет мрежа това позволява бързото разпространение на хипермедийни документи. Функционирането на протокола HTTP се свързва с проста схема на &#8222;въпрос-отговор&#8220;.</p>
<h4 style="text-align:justify;"><strong><em>Сървър</em></strong></h4>
<p style="text-align:justify;">Управлението от страна на сървъра при универсалния клиент-сървър модел не се обхваща от определени стандарти, какъвто е случаят при клиента. Тук нещата са специфични за всяко приложение, но те могат да се групират в две основни техники за осъществяване на достъп до информацията на база данни по Web технология.</p>
<p style="text-align:justify;"><a href="http://asomabg.files.wordpress.com/2009/01/internet_map_1024.jpg"><img class="aligncenter size-medium wp-image-86" title="Internet_map_1024" src="http://asomabg.files.wordpress.com/2009/01/internet_map_1024.jpg?w=300&#038;h=300" alt="" width="300" height="300" /></a></p>
<p style="text-align:justify;">Първата се базира на генерирането на статични HTML страници. Втората се основава на създаването на динамични бази от данни, достъпни непосредствено чрез Web. Трети вариант е възможен при комбиниране на първите два.</p>
<p style="text-align:justify;"><strong> </strong></p>
<p style="text-align:justify;"><em><strong>Генериране на статични HTML страници от база данни</strong></em></p>
<p style="text-align:justify;">Тази техника във всичките си стъпки е статична:</p>
<p style="text-align:justify;">1)                  Обслужване на базата данни в режим off-line.</p>
<p style="text-align:justify;">2)                  Периодично генериране на HTML страници като сечение на БД.</p>
<p style="text-align:justify;">3)                  Прехвърляне на страниците във Web сървър.</p>
<p style="text-align:justify;">4)                  Консултиране на страниците от сървъра.</p>
<p style="text-align:justify;">БД и Web сървъра се обслужват и работят независимо един от друг и могат да бъдат разположени на различни машини. Генерирането на статични страници може да се извършва от външна програма или от самото СУБД. Голяма част от съвременните системи за управление на бази от данни предоставят тази възможност. Прехвърлянето на генерираните страници в сървър е процес на чисто копиране, например по FTP протокол, или по протоколите на локална мрежа (<a href="ShowWindow%28%27../glossary.html#LAN%27%29">LAN</a>). Клиентът консултира информацията от Web сайта при нормални условия.</p>
<p style="text-align:justify;">Реализацията на този модел е относително лесен за осъществяване, прост за поддръжка и не изисква допълнителни инвестиции. Неудобствата, свързани с неговото използване не са малко. Информацията във Web сървъра не се обновява автоматично при промяна на данните в базата данни.</p>
<p style="text-align:justify;"><em><strong>Генериране на динамични HTML страници от база </strong><strong>от </strong><strong>данни</strong></em></p>
<p style="text-align:justify;">Реалните условия на динамично променяща се информация в една БД налагат и съответните гъвкави методи за консултиране на данните в нея по Web технология. При тази техника са разработени пет основни архитектури.</p>
<p style="text-align:justify;">
<br />  <a rel="nofollow" href="http://feeds.wordpress.com/1.0/gocomments/asomabg.wordpress.com/43/"><img alt="" border="0" src="http://feeds.wordpress.com/1.0/comments/asomabg.wordpress.com/43/" /></a> <a rel="nofollow" href="http://feeds.wordpress.com/1.0/godelicious/asomabg.wordpress.com/43/"><img alt="" border="0" src="http://feeds.wordpress.com/1.0/delicious/asomabg.wordpress.com/43/" /></a> <a rel="nofollow" href="http://feeds.wordpress.com/1.0/gofacebook/asomabg.wordpress.com/43/"><img alt="" border="0" src="http://feeds.wordpress.com/1.0/facebook/asomabg.wordpress.com/43/" /></a> <a rel="nofollow" href="http://feeds.wordpress.com/1.0/gotwitter/asomabg.wordpress.com/43/"><img alt="" border="0" src="http://feeds.wordpress.com/1.0/twitter/asomabg.wordpress.com/43/" /></a> <a rel="nofollow" href="http://feeds.wordpress.com/1.0/gostumble/asomabg.wordpress.com/43/"><img alt="" border="0" src="http://feeds.wordpress.com/1.0/stumble/asomabg.wordpress.com/43/" /></a> <a rel="nofollow" href="http://feeds.wordpress.com/1.0/godigg/asomabg.wordpress.com/43/"><img alt="" border="0" src="http://feeds.wordpress.com/1.0/digg/asomabg.wordpress.com/43/" /></a> <a rel="nofollow" href="http://feeds.wordpress.com/1.0/goreddit/asomabg.wordpress.com/43/"><img alt="" border="0" src="http://feeds.wordpress.com/1.0/reddit/asomabg.wordpress.com/43/" /></a> <img alt="" border="0" src="http://stats.wordpress.com/b.gif?host=asomabg.wordpress.com&amp;blog=6362232&amp;post=43&amp;subd=asomabg&amp;ref=&amp;feed=1" width="1" height="1" />]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://asomabg.wordpress.com/2009/01/29/%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%87%d0%b5%d1%81%d0%ba%d0%be-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b2%d0%b8%d1%82%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b8%d0%bd%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b5%d1%82-%d1%82%d0%b5%d1%85/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
	
		<media:content url="http://1.gravatar.com/avatar/74aeb004c2a761edf0dd93ebc530e2bd?s=96&#38;d=identicon&#38;r=G" medium="image">
			<media:title type="html">asomabg</media:title>
		</media:content>

		<media:content url="http://asomabg.files.wordpress.com/2009/01/sci-fi-planets-10795.jpg" medium="image">
			<media:title type="html">sci-fi-planets-10795</media:title>
		</media:content>

		<media:content url="http://asomabg.files.wordpress.com/2009/01/landscape-photo1.jpg?w=300" medium="image">
			<media:title type="html">landscape-photo</media:title>
		</media:content>

		<media:content url="http://asomabg.files.wordpress.com/2009/01/internet.jpg?w=300" medium="image">
			<media:title type="html">internet</media:title>
		</media:content>

		<media:content url="http://asomabg.files.wordpress.com/2009/01/internet-nyt-nj2-servers1.jpg?w=300" medium="image">
			<media:title type="html">Internet NYT NJ2 servers</media:title>
		</media:content>

		<media:content url="http://asomabg.files.wordpress.com/2009/01/internet_map_1024.jpg?w=300" medium="image">
			<media:title type="html">Internet_map_1024</media:title>
		</media:content>
	</item>
	</channel>
</rss>
